Homo Faber Biennale — An Island of Light 2026
Хомо фабер — човекът, който създава, човекът, който превръща материята в смисъл. Който с ръцете си прави видимо онова, което първоначално е било само мисъл. За нас „Хомо Фабер“ беше спектакълът на годината. Залата ни посрещна с филм, който не претендира да е инсталация, филмът разказва нежно приказката на живота и смисъла да продължаваш да се учиш да майсториш.
Но какво е майсторенето?
Велико умение, което те прави човек, умение, което подобрява света, умение, което може да създаде творба. Материалът е без значение.
Имахме големия късмет по време на посещението ни на Венеция заради BIENNALE ARTE 2026 да успеем да си купим билети за HOMO FABER Biennale. Заглавието на изложбата е съчетание от личната история на арт директорката и нейната специфична визия за нещата, създадени от земя и дърво, в съчетание със светлина. Събитието се провежда на малко известния остров Сан Джорджо Маджоре с историческа църква от 16 в. и камбанария.
Не знаехме какво ни очаква. Бяхме се настроили да видим нещо като красиво подреден базар. Но останахме поразени. Не мога да скрия, че като керамик се почувствах погалена с най-нежното перце на света.
Тук имаше усещане за преклонение пред моженето. Този път особено място беше дадено на керамиката — на земята, превърната във форма, на материята, опитомена от човешката ръка. Умението беше почти обожествено. Представено като дар. Но не дар, който просто получаваш, а дар, който носи отговорност — да го развиваш, да го предаваш нататък, да правиш света по-добър, по-красив и по-съвършен.
Това е празник на съвършенството. Празник, който оставя чувство на радост и удоволствие. Най-добрата храна за сетивата.
Тук майсторите са поканени в храма. Изведени са от тъмнината на работилниците, от тишината на дългите часове труд и са поставени на пиедестал. Не само произведенията им са изложени — изложено е самото можене.
А въвеждащото видео те докосва. Оставя те с усещане за нещо почти свято и те кара да си дадеш сметка колко важно е умението.
Колко важни са занаятите?
Те не са просто минало. Не са останка от един друг свят. Те са памет, знание и движение напред. В тях е събрана човешката история — в ръцете, в инструментите, в материала, в търпението. Занаятът е представен като полет на мисълта, който минава през ръцете и достига до всички сетива.
За всички майстори, които посетиха това изложение, „Хомо Фабер“ е и една голяма благодарност.
Благодарност за изморените очи.
За изхабените гърбове.
За окървавените ръце.
За годините учене.
За грешките.
За търпението.
За онези безброй часове, в които човек остава насаме с материала и се опитва да го разбере.
След посещението на Биеналето „Хомо Фабер“ и биеналето за съвременно изкуство във Венеция, в главата ми продължават да кънтят думите: „ПАЗЕТЕ ВЕНЕЦИЯ КАТО ЗЕНИЦАТА НА ОКОТО СИ.“
Всяка една творба от занаятчийското биенале може да застане и да бъде изложена в биеналето за съвременно изкуство. И отново се връщам на добре познатия въпрос: Занаят или Изкуство е керамиката?
— Ще ви кажа.
И двете… едното не може без другото!
ЗАНАЯТ — специфични умения, развити до съвършенство.
ИЗКУСТВО — не може да бъде създадено без специфичните умения на автора.
И когато гледам Венеция, виждам, че италианците са направили всичко, за да я съхранят, да я пазят и да я покажат на света по най-добрия възможен начин.
Защото Венеция също е човешко умение. Тя е създадена от човешки ръце, от мисъл, от въображение, от труд, от векове търпение.
Венеция е полет на фантазията. Полет на мисълта. Полет на човека.
И точно затова всички ние — всички хора, целият свят — трябва да пазим Венеция като зеницата на окото си.
Оставам много вдъхновена.
Снимките са репортаж от личния ми архив. В социалните ни медии ще публикувам повече снимки.
ПРЕДСТОИ ДА ГИ ВИДИТЕ ТУК!
Атанаска Костова