Керамични чинии. Как се правят? За чувствата, материалите и художника!

Керамичните чинии са едно от любимите ми художествени произведения.В тях има много живопис, пластика, експеримент, форма, вибрация от чувства.Нарекохме изложбата Керамичен Джаз/ Стенни чинии/Ceramic Jazz точно заради това богатство на Стенната чиния.Изпичането в стихийната среда на пламъчната пещ Анагама https://en.wikipedia.org/wiki/Anagama_kiln им придаде този естествен земен нюанс и усещане за скулптура, за пластика изпълнена с живот, който може да промени нашето ежедневие с вида си и излъчването си.Ние, като художници вкарваме емоции докато изработваме произведенията си и това се отпечатва както пръстов отпечатък, върху керамичната повърхност, огледален образ на емоции и въображение.Върху някои от чиниите поставихме стъкло, което се разтопи и се сля с керамичния череп и рисунката. Съчетанието на тези два материала на места нежни, кристално бистри на други провокативно, релефни и матови, ни кара да се възхищаваме на природата и нейните „ненормални” постижения. Два материала с почти еднакъв състав изглеждат толкова различни, но вървят заедно, както ние с тях и стенните ни чинии.

Как се правят?

Много бих искала да дам някакъв много точен и конкретен отговор, но със сигурност това няма как да стане, защото в керамиката няма нищо конкретно, няма само един път , полето на възможности е широко.Чисто технологично тази кръгла форма може да бъде постигната по няколко начина: може да се използва предварително подготвен  калъп /от гипс или дърво/, който да ни помогне за формуването на конкретна форма, може да се моделира изцяло ръчно или да се източи формата на грънчарско колело /говоря само за художествени технологични похвати, а не производствени/.Калъпите могат да са позитивни или негативни, при позитивния калъп имаме възможност да работим пластично върху външната част на чинията докато основното тяло е върху калъпа. Много важно е обаче да се извади чинията  навреме от позитивния калъп, защото ако остане много дълго ще се спука, когато започва свиваемостта при съхнене.
При ваденето на чинията от калъпа внимаваме крачето което сме изработили и пластичния декор да са достатъчно втвърдени, за да не се сплескат при поставянето на чинията в правилната и посока.Ако този процес протече без проблемно може да пристъпим към уникалната възможност за декор отвътре при полезния обем.Негативния калъп ни дава възможност да работим върху чинията докато тя е в калъпа, можем да работим както пластично така и живописно, най- обичам да смесвам пластично и живописно.Тук проблема с спукването на чинията поради свиваемост не съществува.След изваждането на чинията от калъпа можем да работим много внимателно с премерени натиск и движения върху външния обем.Много ми харесва как си има много точни технологични хватки и неща с които не може да не се съобразиш и в следващия момент да направиш нещо абсолютно деструктивно и нелогично, да предизвикаш формата и тя да запечата тази емоция.

За чувствата, материалите и художника!

Сравнявам чувството, което изпитвам  с прилива на адреналин, когато правим нещо екстремно.Когато бях студентка се катерехме с приятели, ходехме по красиви места , пещери и се чувствахме много добре изпълнени с емоции при всяко ново покорено предизвикателство.Сега изпитвам същите емоции всяка форма е нов връх, тялото изпитва  същото задоволство и прилив на емоция при изработването на тези съдове.

Глината, си я купуваме от местните производители, това са типични керамични маси за грънчарско производство и художествени произведения. Ще си призная , че често се разхождаме по баирите и рекичките, и винаги се оглеждаме за някое естествено находище. Голямо удоволствие е да намерим пластична маса някъде…., вадим малката лопатка от колата и една торбичка и се почва………………!Може да се попадне и на естествено опоснени глини, готови за екстремно моделиране и след това печене.

Атанаска Костова – художник

 
Публикувано в Fakiry Gallery. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *